Психичното здраве – истинската жертва на COVID-19

Самотата е субективното усещане, че връзките ни с другите не са толкова близки или толкова много, колкото бихме искали. Тя не зависи единствено от това колко хора са около нас – може да се чувстваме сами в пълна стая или съвсем спокойни, когато сме физически уединени. Социалната изолация е свързано, но различно нещо: тя е обективната липса на контакти и общуване. Когато самотата е силна или продължава дълго, тя не остава само в главата ни. Засяга съня, настроението, навиците, а според здравните институции може да повиши и риска за някои телесни и психични състояния. По-долу ще намерите как самотата влияе на тялото и ума, кой е по-застрашен, какво реално помага и кога е добре да потърсите професионална помощ.

Каква е разликата между самота и социална изолация?

Според NHS преживяването на самота е много лично и субективно, и не бива да се обвиняваме за него. Тя описва няколко форми: емоционална самота (липса на емоционална привързаност към близък човек или партньор), социална самота (липса на приятели, с които да излизаме или да споделяме интереси) и екзистенциална самота (усещането, че сме сами дори сред хора, които познаваме). Някои хора усещат самота само в определени моменти, например в неделя или по празниците, докато при други чувството е почти постоянно – тогава се говори за хронична самота.

Тази статия е за самотата и изолацията като преживяване и за влиянието им върху здравето. Тя не е за клиничните диагнози. Ако разпознавате упорито потиснато настроение или силно безпокойство, вижте отделните ни наръчници за депресията и за тревожността, които описват тези състояния подробно.

Как самотата влияе на тялото и ума?

Самотата има както емоционални, така и съвсем телесни прояви. NHS посочва, че освен чувството да сме изолирани или несвързани, самотата може да промени и поведението ни. Възможно е да се появят следните признаци:

• нервност преди социални събития или избягване на такива;
• промяна в ежедневните навици – спираме да си готвим, да се грижим за външния вид или да ставаме рано;
• затруднено заспиване или поддържане на съня.

Сънят е особено уязвим. Когато не спим добре, нервната система остава по-натоварена, а недоспиването на свой ред влошава настроението и концентрацията – така се затваря порочен кръг. Затова грижата за добрия сън е важна част от справянето със самотата.

Защо изобщо тялото реагира така? Човекът е социално същество и връзките с другите ни дават усещане за принадлежност и сигурност. Когато това усещане трайно липсва, тялото остава в по-висока степен на напрежение. Това хронично напрежение е и мостът между самотата и сърдечно-съдовото здраве: продължителният стрес натоварва организма, а лошият сън и заседналият начин на живот, които често съпътстват изолацията, добавят допълнителна тежест. Точно затова справянето със самотата не е само въпрос на настроение, а и на обща грижа за тялото.

Кой е по-застрашен от самота?

Самотата може да засегне всеки и често няма очевидна причина – понякога просто така се чувстваме. NHS обаче посочва, че определени житейски промени и обстоятелства правят самотата по-вероятна. Сред тях са:

• загуба на близък човек – при тежка загуба или раздяла;
• започване на следване или преместване в нова среда далеч от дома;
• оставане у дома за грижа за новородено;
• дълготрайно здравословно състояние, което води до дълги престои в болница или невъзможност да излизаме;
• поемане на грижа на пълен работен ден за близък, с когото живеем.

Любопитно е, че самотата не е проблем само на възрастните хора. NHS отбелязва, че младите между 16 и 34 години са една от най-застрашените групи – например навлизането в университета е значителна житейска промяна, която за мнозина носи чувство на самота и изолация. Тези чувства са напълно нормални и в повечето случаи преминават. Важното е да ги разпознаем навреме и да не ги пренебрегваме.

Какво реално помага срещу самотата?

Добрата новина е, че самотата се повлиява от прости и достъпни действия. NHS предлага конкретни стъпки, които можете да предприемете, ако се чувствате сами или познавате някого, който страда от самота. Не е нужно да правите всичко наведнъж – дори една малка стъпка може да отвори вратата.

Тези стъпки се припокриват с по-широкия съвет на NHS за психичното благополучие, известен като петте стъпки към доброто психично здраве: свързване с другите хора, физическа активност, учене на нови умения, даване на другите и осъзнато присъствие в настоящия момент. Логиката е една и съща – малки, редовни действия, които изграждат връзки, чувство за смисъл и по-добро настроение.

Как самотата и стресът натоварват сърцето?

Когато сме трайно самотни, тялото остава в по-висока степен на напрежение, а заседналият живот и лошият сън, които често придружават изолацията, са допълнителни рискове за сърдечно-съдовата система. Това не бива да плаши, а да насочи към грижа: движение, добър сън и поддържане на връзки са едни от най-достъпните стъпки за здравето на сърцето.

Кога самотата изисква професионална помощ?

Самотата е нормална част от живота и в повечето случаи преминава. Но когато се задържи дълго и започне да влияе на съня, настроението и ежедневието, разумно е да потърсите помощ. Обърнете се към личния лекар или специалист по психично здраве, ако:

• чувството на самота е постоянно и не отминава с времето;
• забелязвате упорито потиснато настроение, загуба на интерес или силна тревожност;
• сънят, апетитът или ежедневните ви навици са трайно нарушени;
• започвате да избягвате хора и ситуации заради страх или срам.

Личният лекар може да прецени дали става дума само за преходна самота, или има и състояние като депресия или тревожно разстройство, които се нуждаят от лечение. Потърсването на помощ не е признак на слабост, а на грижа за себе си.

Може ли хранителна добавка да помогне при самота?

При Mirta Medicus разработихме Неврофлор – хранителна добавка в подкрепа на нормалната психична функция и на нервната система. Тя може да бъде част от грижата за себе си в периоди на напрежение, умора и нарушен сън, които често съпътстват самотата.

Неврофлор (течна форма 50ml)

€5.06 ( 9.90 лв. )

Неврофлор от Мирта Медикус.

3 билки и 3 витамина за здрава нервна система!

Код: 63 Категории: Безсъние и проблеми със съня, Нервна система, Стрес и тревожност Етикети: Добавки за периферна нервна система, Добавки за стрес и депресия, Тинктури за нерви и стрес, Тинктури за сън

Още

Важно е да сме честни: Неврофлор не е лекарство и не лекува самотата, депресията или тревожността. Самотата по своята същност се повлиява от връзки с хората, движение, рутина и при нужда – психологическа помощ, а не от добавка. Преди прием на каквато и да е добавка се консултирайте с вашия лекар, особено ако приемате други медикаменти. При упорито потиснато настроение, силна тревожност или мисли за самонараняване потърсете професионална помощ.

Как да помогнем на самотен близък?

Понякога самотният човек е до нас. NHS съветва да помислим за хората, които може да се чувстват сами, и да протегнем ръка – едно обаждане, усмивка или покана за разходка може да направи голяма разлика. Имайте предвид, че на човек, който е бил самотен дълго време, може да му е по-трудно да се отвори, затова му дайте време да отговори на приятелския жест. Понякога самото това, че помагаме на друг, облекчава и собственото ни усещане за самота.

Често задавани въпроси

Каква е разликата между самота и социална изолация?

Самотата е субективното чувство, че ни липсва желаната близост с другите, и е много лично преживяване. Социалната изолация е обективната липса на социални контакти. Може да изпитваме самота дори сред хора или, обратно, да живеем уединено, без да се чувстваме самотни.

Вреди ли самотата на здравето?

Според NHS, ако самотата е много силна или продължава дълго, тя може да повиши риска за някои физически състояния като деменция и за психични проблеми като стрес, тревожност, потиснато настроение или депресия. Това не е неизбежно, но е причина продължителната самота да се приема насериозно.

Кой е най-застрашен от самота?

Самотата може да засегне всеки. NHS посочва, че по-застрашени са хората след загуба на близък, при преместване в нова среда, при дълготрайно заболяване или грижа за близък. Младите между 16 и 34 години също са една от най-застрашените групи, не само възрастните хора.

Какво помага най-добре срещу самотата?

NHS препоръчва да поддържате връзка с хората, да се присъедините към група, да правите неща, които ви носят удоволствие, да споделяте чувствата си и да помагате на другите, например чрез доброволчество. Движението и грижата за съня също подобряват настроението.

Кога самотата изисква лекар?

Потърсете личен лекар или специалист по психично здраве, ако самотата е постоянна, ако забележите упорито потиснато настроение или силна тревожност, ако сънят и навиците ви са трайно нарушени или ако избягвате хора заради страх. При мисли за самонараняване потърсете незабавна помощ на 112.

Помага ли хранителна добавка при самота?

Добавка като Неврофлор може да подкрепи нормалната психична функция и нервната система в периоди на напрежение, но не е лекарство и не лекува самотата. Самотата се повлиява преди всичко от връзки, движение, рутина и при нужда професионална помощ.

Източници

• NHS – Dealing with loneliness (видове самота, признаци, причини, рискови групи, влияние върху здравето, съвети)
• NHS – 5 steps to mental wellbeing (връзки, физическа активност, нови умения, даване, осъзнато присъствие)