Метаболитен синдром – какво е и как да намалим риска

Метаболитен синдром - Mirta Medicus

Метаболитен синдром не е една болест, а съчетание от няколко състояния, които се появяват заедно и заедно повишават риска от сърдечно заболяване, инсулт и диабет тип 2. Когато на един човек се съберат по-голяма обиколка на талията, повишено кръвно налягане, висока кръвна захар на гладно, високи триглицериди и нисък „добър“ HDL холестерол, рискът от сериозни усложнения нараства значително повече, отколкото при всеки от тези фактори поотделно. Добрата новина е, че всеки от компонентите се повлиява силно от начина на живот.

Накратко: Метаболитният синдром се диагностицира при наличие на поне 3 от 5 критерия: голяма обиколка на талията, триглицериди ≥150 mg/dL, нисък HDL, кръвно ≥130/85 mmHg и кръвна захар на гладно ≥100 mg/dL. В основата стои инсулиновата резистентност. Намаляването на теглото, движението и здравословното хранене намаляват риска.

Какво е метаболитен синдром?

Метаболитният синдром е название за група рискови фактори, които заедно повишават риска от сърдечно заболяване, диабет и други здравословни проблеми. Той обединява по-голяма талия, повишено кръвно, висока кръвна захар, високи триглицериди и нисък HDL холестерол. Диагнозата се поставя при наличие на поне три от тези пет фактора.

Според NHS метаболитният синдром е група от здравословни проблеми, които ви поставят в риск от диабет тип 2 или състояния, засягащи сърцето и кръвоносните съдове. Ключовото тук е думата „група“ – опасността идва от съчетанието. Един леко повишен показател рядко е повод за тревога, но когато няколко от тях се съберат при един човек, те се подсилват взаимно.

В сърцевината на синдрома стои инсулиновата резистентност – състояние, при което тялото не отговаря на инсулина така, както би трябвало. Затова метаболитният синдром често върви ръка за ръка с наднорменото тегло, предиабета и, при жените, със синдрома на поликистозните яйчници. Разбирането на връзката между тези състояния помага да се действа навреме.

Кои са 5-те критерия на метаболитния синдром?

Петте критерия са: голяма обиколка на талията, триглицериди 150 mg/dL или повече, нисък HDL холестерол, кръвно налягане 130/85 mmHg или по-високо и кръвна захар на гладно 100 mg/dL или повече. Диагнозата „метаболитен синдром“ се поставя при наличие на поне три от тези пет фактора едновременно.

Таблицата по-долу обобщава граничните стойности според MedlinePlus. Тя е референтна и не замества оценката на лекар – само специалист може да интерпретира вашите резултати в контекста на цялостното ви здраве.

Критерий Гранична стойност
Обиколка на талията (жени) 35 инча (≈89 см) или повече
Обиколка на талията (мъже) 40 инча (≈102 см) или повече
Триглицериди 150 mg/dL или повече
HDL („добър“) холестерол – жени под 50 mg/dL
HDL („добър“) холестерол – мъже под 40 mg/dL
Кръвно налягане 130/85 mmHg или повече
Кръвна захар на гладно 100 mg/dL или повече

Обиколката на талията е особено важна, защото отразява мазнините около корема – така наречената висцерална мазнина, която е метаболитно най-активна и най-тясно свързана с инсулиновата резистентност. Затова измерването на талията е част от прегледа наравно с кръвните изследвания.

Какви са симптомите на метаболитния синдром?

Метаболитният синдром често протича без ясни симптоми и затова се определя като „тих“ проблем. Повечето критерии (кръвна захар, холестерол, кръвно налягане) се откриват единствено чрез изследвания. Възможни косвени признаци са увеличена талия, хронична умора, повишена жажда и трудно отслабване, но липсата на оплаквания изобщо не изключва синдрома.

Именно защото се усеща малко или нищо, много хора живеят години с метаболитен синдром, без да подозират. Затова редовните профилактични прегледи и кръвните изследвания са по-надеждни от това да чакате да се появят оплаквания. Ако забележите обиколка на талията над препоръчителната или трайна умора без ясна причина, това е достатъчен повод да проверите и останалите показатели.

Какви изследвания се правят при съмнение за метаболитен синдром?

При съмнение лекарят измерва обиколката на талията, кръвното налягане и индекса на телесна маса, след което назначава кръвни изследвания на гладно за кръвна захар и кръвни мазнини (холестерол и триглицериди). За някои изследвания се изисква да не се храните до 12 часа предварително, за да бъдат стойностите точни.

Според NHS общопрактикуващият лекар проверява BMI, обиколката на талията и кръвното налягане, а после насочва за кръвни тестове за глюкоза и кръвни мазнини. Гладуването преди изследването е важно, защото храната временно повишава захарта и триглицеридите и би дало подвеждащ резултат.

Ако получите резултати над граничните стойности от таблицата, това не означава автоматично диагноза – важна е цялостната картина и повторяемостта. Лекарят преценява дали са налице поне три критерия и дали има нужда от допълнителни изследвания. Ако искате да разберете какво означава конкретен резултат за захарта, вижте по-подробно в статията ни за кръвна захар и диабет.

Какви са причините за метаболитния синдром?

Точната причина не е напълно изяснена, но метаболитният синдром е тясно свързан с инсулиновата резистентност и с натрупването на мазнини около корема. Основни допринасящи фактори са наднорменото тегло и затлъстяването, обездвижването, храненето с високо съдържание на наситени мазнини, напредването на възрастта, както и генетична предразположеност.

Метаболитен синдром - Критерии и риск
Метаболитен синдром – Критерии и риск

NHS посочва, че не е известно какво точно причинява синдрома, но го свързва с инсулиновата резистентност и с прекомерната мазнина около корема. Когато клетките престанат да отговарят добре на инсулина, панкреасът произвежда все повече от него, а това постепенно разстройва баланса на захарта и мазнините в кръвта.

Рискът нараства и при заседнал начин на живот, тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, а също и при определен етнически произход. При жените честа причина е и синдромът на поликистозните яйчници – ако това ви засяга, вижте връзката между ПКЯ и инсулиновата резистентност. Тъй като много от факторите се припокриват, обръщането на един от тях често подобрява и останалите.

Как метаболитният синдром е свързан с инсулиновата резистентност и предиабета?

Инсулиновата резистентност е механизмът, който стои в основата на метаболитния синдром. Когато тялото не отговаря добре на инсулина, кръвната захар се повишава и може да премине в предиабет – състояние на завишени, но още недиабетни нива на захарта. Хората с инсулинова резистентност и предиабет са в повишен риск да развият метаболитен синдром.

Свежи ябълки
Пресните плодове са част от балансираното хранене.

Според NIDDK хората с инсулинова резистентност и предиабет могат да развият метаболитен синдром – група от състояния, включително високо кръвно налягане и голяма обиколка на талията, които повишават риска от сърдечно заболяване, диабет и инсулт. Тоест трите състояния са различни ъгли на един и същ метаболитен проблем.

Именно затова действията, които подобряват чувствителността към инсулин, обикновено повлияват едновременно захарта, теглото, кръвното и мазнините. Ако искате да разберете основата на този механизъм, започнете от нашата статия за инсулинова резистентност, а за граничното състояние преди диабета вижте предиабет.

Какви са опасностите и усложненията при нелекуван метаболитен синдром?

Нелекуваният метаболитен синдром значително повишава риска от диабет тип 2, инфаркт и инсулт. С времето може да доведе и до мастна чернодробна болест, бъбречно увреждане и обструктивна сънна апнея. Колкото повече от критериите са налице едновременно, толкова по-висок е общият сърдечно-съдов риск.

Метаболитният синдром рядко причинява внезапен проблем, а бавно натоварва сърцето, съдовете и черния дроб. Комбинацията от висока кръвна захар, повишено налягане и неблагоприятен липиден профил ускорява атеросклерозата и уврежда органите години преди появата на явно заболяване. Добрата новина е, че рискът намалява осезаемо, когато поне част от показателите се върнат в норма.

Как да намалим риска от метаболитен синдром?

Първата линия срещу метаболитния синдром е промяната в начина на живот: намаляване на теглото при наднормено, редовно движение, ограничаване на наситените мазнини и увеличаване на плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни, спиране на тютюнопушенето и по-малко продължително седене. Всеки компонент се проследява от лекар.

NHS препоръчва поне 150 минути умерена до интензивна физическа активност седмично, разпределени в поне 4 или 5 дни, отслабване при наднормено тегло, намаляване на наситените мазнини и спиране на цигарите. NIDDK допълва, че отслабването на едва 5% до 7% от изходното тегло значимо намалява шанса за развитие на диабет – цел, която е постижима и устойчива за повечето хора.

Практично това означава по-скоро малки, трайни промени, отколкото драстични диети. Разходките, замяната на захарните напитки с вода, повече зеленчуци и по-качествен сън дават реален ефект във времето. За конкретни примери какво да ограничите вижте списъка ни със забранени храни при висока кръвна захар. Ако вече приемате лекарства за кръвно, захар или холестерол, продължавайте ги според назначението – промяната в начина на живот ги допълва, но не ги замества без съгласието на лекаря.

Потърсете лекар, ако: имате силна жажда и често уриниране, необяснима загуба на тегло, силна умора, замъглено зрение или чести инфекции – това могат да са признаци на висока кръвна захар. Потърсете спешна помощ при болка в гърдите или симптоми на инсулт. Ако вече имате поставена диагноза, не спирайте предписаните лекарства за кръвно, захар или холестерол без консултация с лекар.

Може ли метаболитният синдром да се обърне?

Да, метаболитният синдром често е обратим, особено когато се открие рано. Отслабване дори с малка част от теглото, повече движение и балансирано хранене могат да върнат кръвната захар, налягането и липидите към нормата и така да премахнат част или всички критерии за диагнозата.

Обратимостта зависи от това колко напреднали са промените и колко последователно се поддържа новият начин на живот. При хора с наднормено тегло намаляването на мазнините в областта на корема често подобрява едновременно няколко показателя. Ако вече има развит диабет или сърдечно заболяване, целта се измества към контрол и предотвратяване на влошаване, а не непременно към пълно обръщане.

Гликоравнин и Килолек – честно за продуктите

При Мирта Медикус предлагаме Гликоравнин и Килолек като хранителни добавки в подкрепа на поддържането на нормални нива на кръвната захар и на контрола на теглото, като част от здравословен режим. Те не лекуват метаболитен синдром, диабет или инсулинова резистентност и не заместват лекарствата или лекарския контрол.

Тези продукти са замислени като допълнение към здравословното хранене и движението – никога като тяхна замяна. Първата и най-важна линия при метаболитен синдром остават начинът на живот и редовното проследяване на всеки от петте показателя от вашия лекар. Ако вече приемате медикаменти за кръвно налягане, кръвна захар или холестерол, консултирайте се с лекар или фармацевт, преди да добавите каквато и да е добавка, за да избегнете взаимодействия. Никоя добавка не „нормализира“ захарта и не обръща метаболитния синдром сама по себе си – реалната промяна идва от устойчивите навици.

Гликоравнин (30 капсули х 425mg)

7.64 ( 14.94 лв. )

Гликоравнин от Мирта Медикус.

За поддържане на функционалните нива на кръвната захар.

Още

Тази статия е с информационна цел и не представлява медицински съвет, диагноза или лечение. Метаболитният синдром, диабетът и свързаните състояния са сериозни – при въпроси относно вашето здраве, резултати от изследвания или лечение се консултирайте с лекар. Не спирайте и не променяйте предписани лекарства без указание от медицински специалист.

Източници

NHS – Metabolic syndrome: nhs.uk
MedlinePlus – Metabolic Syndrome: medlineplus.gov
NIDDK – Prediabetes & Insulin Resistance: niddk.nih.gov

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *