Хипертиреоидизъм – симптоми, причини и лечение

Когато щитовидната жлеза произвежда повече хормони, отколкото тялото се нуждае, обмяната на веществата се ускорява и целият организъм тръгва на по-високи обороти. Хората отслабват въпреки добрия апетит, сърцето препуска, кожата е топла и влажна, а нервите са опънати. Това състояние се нарича хипертиреоидизъм или свръхактивна щитовидна жлеза и в повечето случаи зад него стои автоимунна причина – болестта на Грейвс (Базедова болест). В този материал д-р Димитър Пашкулев обяснява подробно симптомите, причините, как се разчита кръвният резултат и какви са реалните възможности за лечение, което винаги е дело на лекар. За общ поглед върху темата вижте и обзора ни за проблемите с щитовидната жлеза.

Какво представлява хипертиреоидизмът (свръхактивна щитовидна жлеза)?

Хипертиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза произвежда твърде много тиреоидни хормони (Т4 и Т3). Тези хормони ускоряват обмяната на веществата, затова тялото „изгаря“ по-бързо енергия – оттук идват отслабването, сърцебиенето и топлочувствителността, които характеризират болестта.

Щитовидната жлеза е малък орган с форма на пеперуда в предната част на шията. Хормоните, които произвежда, управляват скоростта на почти всички процеси в тялото – дишане, сърдечен ритъм, телесна температура, храносмилане, тегло и настроение. Когато те са в излишък, всичко се ускорява. Затова хипертиреоидизмът засяга цялото тяло, а не само шията. Състоянието е значително по-често при жени, отколкото при мъже; болестта на Грейвс се среща по-често при по-млади жени, докато свръхактивните възли са по-чести след 60 годишна възраст. По данни на американски здравни институти около 1 на всеки 100 души на възраст над 12 години има някаква форма на свръхактивна щитовидна жлеза.

Важно е да се направи едно разграничение, което често обърква пациентите: „тиреотоксикоза“ означава излишък на тиреоидни хормони в кръвта, независимо откъде идва той, докато „хипертиреоидизъм“ в тесен смисъл означава, че самата жлеза произвежда прекалено много. При част от тиреоидитите жлезата не работи на високи обороти, а просто изпуска натрупан хормон – разликата е ключова за лечението, както ще видите по-нататък.

Кои са симптомите на хипертиреоидизъм?

Типичните симптоми на хипертиреоидизъм са отслабване при запазен или дори повишен апетит, ускорено или неравномерно сърцебиене, топлочувствителност, засилено изпотяване, треперене на ръцете, тревожност, безсъние, по-чести изхождания и мускулна слабост. При много хора шията се подува заради уголемена жлеза (гуша).

Проявите се развиват постепенно и лесно се бъркат с преумора или стрес, затова диагнозата понякога закъснява. Класически човекът отслабва, макар да яде нормално или повече – защото ускорената обмяна изгаря повече калории. Сърцето реагира с ускорен пулс, усещане за прескачане или пърхане в гърдите (палпитации), а понякога с истинска аритмия. Кожата е топла, влажна и зачервена, човекът трудно понася топлина и се поти обилно дори в хладна стая.

Нервната система също е засегната – появяват се тревожност, раздразнителност, промени в настроението, трудно заспиване и постоянна умора въпреки безсънието. Фината проверка е протегната напред ръка с разперени пръсти: ако има ситно треперене (тремор), това е показателно. Храносмилането се ускорява, което води до по-чести изхождания или леко разстройство. При жените менструацията може да олекне или да стане нередовна. При очите болестта на Грейвс може да предизвика зачервяване, дразнене, сълзене, двойно виждане и характерно изпъкване на очните ябълки.

Как да разпозная сигналите – таблица на симптомите по системи

Хипертиреоидизмът засяга едновременно сърцето, обмяната, нервите, кожата и очите. Обединяването на няколко от тези сигнали, а не един изолиран симптом, насочва към свръхактивна жлеза. Таблицата по-долу подрежда проявите по система, за да разпознаете картината по-лесно.

Кои са причините за свръхактивна щитовидна жлеза?

Най-честата причина е болестта на Грейвс (Базедова болест) – автоимунно заболяване, при което имунната система стимулира жлезата да произвежда излишни хормони. Тя е водещата причина за траен хипертиреоидизъм. Други причини са свръхактивни възли, възпаление на жлезата (тиреоидит) и прекомерен прием на йод.

При болестта на Грейвс имунната система произвежда антитела, които действат като „лъжлив ключ“ – имитират сигнала на хипофизата и карат жлезата постоянно да работи на максимум. Заболяването е автоимунно, има наследствена предразположеност и често се съчетава с очни прояви (тиреоидна очна болест). Това е най-честата причина за траен хипертиреоидизъм.

Токсичните възли са бучки в жлезата, които произвеждат хормон самостоятелно, извън нормалния контрол на организма. Може да е един възел (токсичен аденом) или няколко (токсична многовъзлеста гуша). Тази причина е по-честа при по-възрастни хора. Тиреоидитът е възпаление на жлезата – при подостър, следродилен или „ням“ тиреоидит натрупаният хормон изтича в кръвта и дава временна тиреотоксикоза, която често преминава от само себе си или дори се обръща във временен хипотиреоидизъм.

Причина може да е и прекомерният прием на йод – от водорасли, йодсъдържащи добавки или някои лекарства (например амиодарон за сърдечни аритмии). Прекаленото количество тиреоиден хормон под формата на таблетки (напр. при предозиране на левотироксин) също води до тиреотоксикоза. Този факт е практически важен: при вече свръхактивна жлеза допълнителният йод не помага, а може да влоши състоянието.

Как се поставя диагнозата и как да разчета резултата си?

Диагнозата се поставя с кръвен тест. Класическата находка при хипертиреоидизъм е нисък (потиснат) TSH заедно с висок свободен Т4 и/или Т3. При нужда се изследват тиреоидни антитела (за болестта на Грейвс) и се прави ехография или сцинтиграфия, за да се уточни причината.

Логиката зад теста е важна, за да разберете резултата си. TSH е хормонът, с който хипофизата „нарежда“ на жлезата да работи. Когато в кръвта има много тиреоиден хормон, хипофизата спира да дава заповеди и TSH пада ниско. Затова при хипертиреоидизъм TSH е нисък, а Т4/Т3 – високи. Точните референтни граници се изписват до всеки резултат в лабораторията и се тълкуват от лекар, но таблицата по-долу показва посоката на промяната.

Освен кръвните тестове лекарят може да назначи ехография на жлезата, за да види възли, или радиойодна сцинтиграфия и тест за захващане на йод, които показват дали жлезата работи на високи обороти (Грейвс, токсичен възел) или изпуска хормон при възпаление (тиреоидит). Това разграничение определя лечението – затова диагнозата не се поставя само по симптоми.

Какво е субклиничен (граничен) хипертиреоидизъм?

Субклиничен хипертиреоидизъм означава нисък TSH, но все още нормални нива на свободния Т4 и Т3. Често протича без ясни оплаквания. Понякога преминава сам, но при по-възрастни или при силно потиснат TSH носи риск от аритмия (предсърдно мъждене) и костна загуба, затова изисква проследяване.

Това е „сивата зона“, която най-много тревожи хората. Ниският TSH при нормални хормони показва, че жлезата е започнала да работи по-активно, но тялото още компенсира. Част от тези случаи са преходни и стойностите се нормализират при повторно изследване след няколко седмици. Затова първата стъпка почти винаги е повторен тест, а не веднага лечение.

Решението дали да се лекува зависи от няколко фактора: колко нисък е TSH, възрастта, наличието на сърдечни или костни проблеми и симптомите. При млад човек без оплаквания често се избира изчакване с проследяване. При човек над 60 години, при вече изразено предсърдно мъждене или остеопороза, лекарят може да предложи лечение, защото трайно ниският TSH натоварва сърцето и костите. Всичко това е преценка на ендокринолог, не самостоятелно решение.

Как се лекува хипертиреоидизмът?

Основните възможности са антитиреоидни лекарства (карбимазол или метимазол), които намаляват производството на хормон; бета-блокери, които бързо облекчават сърцебиенето и треперенето; радиоактивен йод, който постепенно унищожава свръхактивните клетки; и операция за отстраняване на жлезата. Изборът е индивидуален и се прави от лекар.

Антитиреоидните лекарства (карбимазол, а в България и метимазол; пропилтиоурацил се предпочита в ранна бременност) спират жлезата да произвежда толкова хормон. Ефектът им настъпва за седмици до месеци и обикновено се приемат в курс от една до две години. При част от пациентите с болест на Грейвс така се постига трайна ремисия. Бета-блокерите не влияят на самите хормони, но облекчават симптомите – забавят пулса и намаляват треперенето и тревожността в рамките на часове, затова често се дават в началото, докато другото лечение подейства.

Радиоактивният йод се приема през устата и бавно разрушава свръхактивните клетки на жлезата. Той е ефективен, но при повечето хора след това жлезата става недостатъчно активна и се налага доживотен прием на заместващ хормон (левотироксин). Операцията (частично или пълно отстраняване на жлезата) е вариант при голяма гуша, при съмнение за друго заболяване или когато другите методи не са подходящи; след пълно отстраняване също се налага заместваща терапия. Радиоактивният йод е противопоказан при бременност и кърмене.

Какво е тиреоидната очна болест при Грейвс?

Тиреоидната очна болест (офталмопатия на Грейвс) е автоимунно засягане на тъканите около очите, което може да придружава болестта на Грейвс. Проявява се със зачервяване, дразнене, сълзене, чувство за пясък, подуване, двойно виждане и характерно изпъкване на очните ябълки. Тютюнопушенето значително влошава хода ѝ.

Очните симптоми не са свързани със самото ниво на хормоните, а с автоимунния процес, който възпалява и уголемява мускулите и мастната тъкан зад окото. Затова могат да се появят преди, по време на или дори след овладяването на хипертиреоидизма. Леките форми се повлияват от изкуствени сълзи, защита от вятър и ярка светлина и спиране на цигарите, което е една от най-важните мерки. По-тежките случаи с двойно виждане или заплаха за зрението изискват специализирано лечение при офталмолог и ендокринолог. Всяко ново или влошаващо се двойно виждане и намаляване на зрението е повод за спешен преглед.

Как да различа хипертиреоидизъм от хипотиреоидизъм?

Двете състояния са огледални. При хипертиреоидизъм всичко се ускорява – отслабване, сърцебиене, топлочувствителност, нервност. При хипотиреоидизъм всичко се забавя – напълняване, умора, зиморничавост, забавен пулс. В кръвта разликата е ясна: нисък TSH при свръхактивна жлеза, висок TSH при недостатъчно активна.

Тъй като симптомите са противоположни, тази кратка съпоставка помага да се ориентирате коя посока е вероятната, преди да отидете на изследване. Помнете обаче, че само кръвният тест поставя диагнозата.

Хипертиреоидизъм при жени, мъже и по време на бременност?

Хипертиреоидизмът е значително по-чест при жени, но засяга и мъже, при които често се подценява. При жените може да наруши менструацията и плодовитостта. По време на бременност нелекуваният тежък хипертиреоидизъм носи рискове за майката и бебето, затова изисква внимателно проследяване от специалист.

При жените болестта може да се прояви с олекнала или нередовна менструация и затруднения със зачеването. При мъжете симптомите са същите – отслабване, сърцебиене, нервност, мускулна слабост – но заради нагласата, че това е „женско заболяване“, диагнозата понякога закъснява; при необяснима загуба на тегло, аритмия или изразена умора и мъжете трябва да проверят щитовидната жлеза.

Бременността е особен случай. Лекият хипертиреоидизъм обикновено не крие голям риск, но тежкият нелекуван може да навреди и на майката, и на плода. Затова лечението се води от специалист – в ранна бременност често се предпочита пропилтиоурацил, а радиоактивният йод е строго противопоказан при бременност и кърмене. Жена, планираща бременност, трябва да обсъди лечението предварително с лекаря си.

Митове и факти за свръхактивната щитовидна жлеза

Около щитовидната жлеза има много заблуди – че йодът винаги помага, че отслабването е „бонус“ или че билковите добавки могат да заместят лечението. Реалността е различна и понякога обратна: при свръхактивна жлеза йодът вреди, а нелекуваната болест е опасна за сърцето и костите.

Мит: „Йодът е добър за щитовидната жлеза, значи ще ми помогне.“ Факт: йодът е суровината, от която жлезата прави хормони. При вече свръхактивна жлеза или при болест на Грейвс допълнителният йод може да влоши състоянието. Той помага само при доказан дефицит, не при свръхфункция.

Мит: „Отслабвам без усилие – това е плюс.“ Факт: отслабването при хипертиреоидизъм идва от ускорено „изгаряне“ на мускул и тъкан и е придружено от натоварване на сърцето и костите. Това не е здравословно отслабване, а симптом, който трябва да се лекува.

Мит: „Като се лекувам, ще напълнея, затова по-добре да изчакам.“ Факт: при лечение теглото често се връща към нормалното, защото обмяната се нормализира – това е знак, че тялото се възстановява, а не че нещо се обърква. Отказът от лечение заради страх от килограми излага сърцето на риск.

Мит: „Билковите добавки ще излекуват свръхактивната жлеза.“ Факт: нито една добавка не лекува хипертиреоидизъм. Той се овладява с лекарства, радиоактивен йод или операция под лекарски контрол. Добавките имат съвсем друга роля, за която пишем честно по-долу.

Добавки при хипертиреоидизъм – честно за продукта

Свръхпроизводството на хормони се овладява с медикаменти, радиоактивен йод или операция – никоя добавка не го лекува, а йодните продукти са противопоказани. Изключение е селенът: при лека тиреоидна очна болест (Грейвс) някои насоки допускат прием на селен, но само по лекарска преценка.

При Мирта Медикус предлагаме Фарма Селен – минерал, изследван при болестта на Грейвс и очните ѝ прояви. Казваме открито: това е хранителна добавка, а не лечение на хипертиреоидизъм, и не замества терапията на ендокринолога. При нисък TSH и висок Т4/Т3 първата стъпка винаги е лекар. Йод и стимулиращи продукти нямат място тук. Разгледайте тинктурите за щитовидната жлеза само след консултация.

Фарма Селен (30 ml)

€11.35 ( 22.20 лв. )

Съдейства за клетъчната антиоксидантна защита

Категории: Имунна система, Минерали, Отслабена имунна система Етикет: Тинктури за щитовидна жлеза

Още

Често задавани въпроси

Ще отслабна ли, ако имам хипертиреоидизъм, и ще напълнея ли при лечение?

Отслабването е чест симптом, защото ускорената обмяна изгаря повече калории дори при добър апетит. При лечение обмяната се нормализира и теглото обикновено се връща към обичайното за вас – това е признак за възстановяване, а не за проблем. Не бива да отказвате лечение от страх да не напълнеете.

Опасен ли е хипертиреоидизмът, ако не се лекува?

Да. Нелекуваният хипертиреоидизъм може да доведе до сърдечна аритмия (предсърдно мъждене), сърдечна недостатъчност, костна загуба (остеопороза) и в редки случаи до животозастрашаваща тиреоидна буря. Затова оплакванията не бива да се пренебрегват и се нуждаят от преглед.

Може ли билкова добавка или тинктура да излекува свръхактивна щитовидна жлеза?

Не. Няма добавка, която да лекува хипертиреоидизъм. Той се овладява с антитиреоидни лекарства, радиоактивен йод или операция под лекарски контрол. При свръхактивна жлеза йодните добавки са противопоказани и могат да влошат състоянието.

Какво означава нисък TSH в резултата ми?

Ниският (потиснат) TSH често насочва към свръхактивна жлеза, защото хипофизата спира да я стимулира при излишък на хормони. Но един изолиран нисък TSH не е диагноза – трябва да се допълни със свободен Т4/Т3 и понякога антитела, а изследването нерядко се повтаря. Тълкуването е на лекар.

Какво е субклиничен хипертиреоидизъм и трябва ли да се лекува?

Това е състояние с нисък TSH, но нормални Т4 и Т3, често без ясни оплаквания. Понякога преминава само. Дали да се лекува зависи от възрастта, колко нисък е TSH и наличието на сърдечни или костни проблеми – решението се взема от ендокринолог след проследяване.

Тази статия има само информативна цел и не замества преглед, диагноза или лечение от квалифициран лекар. Хипертиреоидизмът е състояние, което изисква медицинска диагноза и лечение под лекарски контрол. Не започвайте, спирайте или променяйте терапия и не приемайте хранителни добавки без консултация със специалист, особено при бременност, сърдечни заболявания или прием на други лекарства.

Източници

NHS – Overactive thyroid (hyperthyroidism)
NIDDK (National Institutes of Health) – Hyperthyroidism
MedlinePlus (U.S. National Library of Medicine) – Hyperthyroidism
StatPearls / NCBI Bookshelf – Hyperthyroidism
American Thyroid Association – Hyperthyroidism