Симптоми на тревожността

Какво е тревожност

Чувствате ли се неспокойни? Може би сте притеснени от проблем в работата и пререкания с шефа си? Усещате пеперуди в стомаха си, докато изчаквате резултатите от медицински тест? Изнервяте се, когато шофирате до вкъщи в най-натовареното движението, докато колите ускоряват и преминават между лентите.

В живота всеки изпитва безпокойство от време на време. Това включва както възрастни, така и деца. За повечето хора чувствата на безпокойство идват и си отиват, като траят само кратко време. Някои моменти на безпокойство са по-кратки от други и продължават от няколко минути до няколко дни.

Но за някои хора тези чувства на тревожност са повече от просто преминаващи тревоги или стресов ден на работа. Безпокойството Ви може да не изчезне в продължение на много седмици, месеци или дори години. С времето симптомите може да се влошат, а понякога да станат толкова тежки, че да пречат на ежедневието Ви. Това състояние се диагностицира като тревожно разстройство.

Признаци и симптоми на тревожност

Признаците варират от човек на човек, но като цяло тялото реагира по много специфичен начин на тревогата. Тялото Ви се подготвя за възможна опасност и активира инстинктите за самосъхранение, когато се почувствате притеснени. Симптоми за повишена тревожност са:

• Нервност, безпокойство или напрежение;
• Чувства на паника или ужас;
• Ускорен пулс;
• Учестено дишане или хипервентилация;
• Повишено или силно изпотяване;
• Треперене или потрепване на мускулите;
• Слабост и летаргия;
• Трудно е да се съсредоточите или да мислите ясно за нещо различно от това, за което се тревожите;
• Безсъние;
• Храносмилателни или стомашно-чревни проблеми, като газове, запек или диария;
• Силно желание да избягвате нещата, които предизвикват Вашето безпокойство;
• Мании и признаци на обсесивно-компулсивно разстройство;
• Извършване на определени поведения отново и отново;
• Безпокойство около конкретно житейско събитие, пораждащо се от предишно изживяване, особено показателно за посттравматичен стрес.

Паник атака

Паническата атака е внезапна поява на страх или дистрес, която достига пикове за минути и включва преживяване на поне четири от следните признаци:

• Сърцебиене;
• Изпотяване;
• Треперене;
• Усещане за задух или задушаване;
• Чувство на задавяне;
• Болки в гърдите или стягане;
• Гадене или стомашно-чревни проблеми;
• Виене на свят, световъртеж или чувство на слабост;
• Чувство на жега или студ;
• Изтръпване или мравучкане (парестезия);
• Усещане за откъсване от себе си или реалността, известно като деперсонализация и дереализация;
• Страх от „полудяване“ или загуба на контрол;
• Страх да не умрете.

Има някои симптоми на тревожност, които могат да се случат в условия, различни от тревожно разстройство. Обикновено това се случва при паник атака. Признаците на паник атаки са подобни на тези на сърдечни заболявания, проблеми с щитовидната жлеза, нарушения на дишането и други заболявания.

В резултат на това хората с паническо разстройство често търсят бърза помощ или посещават лекарски кабинет. Те вярват, че преживяват опасни за здравето състояния, и не осъзнават, че проблема е психологически.

Видове тревожни разстройства

Има няколко вида тревожни разстройства, които са:

Агорафобия 

Хората, които имат агорафобия, изпитват страх от определени места или ситуации, които ги карат да се чувстват в капан, безсилни или смутени. Тези чувства водят до паник атаки. Хората с агорафобия се опитват да избегнат тези места и ситуации, за да предотвратят появата на паническа атака.

Генерализирано тревожно разстройство

Хората с генерализирано тревожно разстройство изпитват постоянно безпокойство и се притесняват дори от рутинни дейности или събития. Тревогата е по-голяма, отколкото трябва да бъде в съответната ситуацията. Тревожността причинява физически симптоми в тялото, като главоболие, стомашно неразположение или проблеми със съня.

Обсесивно-компулсивно разстройство

То се свързва с непрекъснатото изживяване на нежелани или натрапчиви мисли и тревоги, които причиняват безпокойство. Човек осъзнава, че тези мисли са тривиални, но се опитва да облекчи безпокойството си, като изпълнява определени ритуали на поведение. Това може да включва измиване на ръце, броене или проверка на неща, като например дали са заключили къщата си или не.

Паническо разстройство

Паническото разстройство причинява внезапни и многократни пристъпи на силен страх или ужас, които достигат своя връх за няколко минути. Това е известно като паническа атака. Тези, които преживяват паническа атака, могат да изпитват:

• Чувство на настъпваща опасност;
• Недостиг на въздух;
• Болка в гърдите;
• Бърз или нередовен сърдечен пулс (сърцебиене).

Тези, които преживяват паник атаки, се притесняват от тяхната повторна появам и избягват ситуации, в които могат да възникнат.

Посттравматичен стрес

Посттравматично стресово разстройство възниква след като човек преживее травматично събитие като:

• Война;
• Нападение;
• Природно бедствие;
• Злополука.

Диагностицира се с постоянно напрежение, смущаващи сънища или повтарящи се епизоди на травматичното събитие или ситуация. Хората с посттравматичен стрес избягват неща, свързани с травмата.

Избирателен мутизъм

Това е продължаваща неспособност на детето да говори в конкретни ситуации или места. Например, детето може да откаже да говори в училище, въпреки че е способно да говори в други ситуации или места, например у дома. Избирателният мутизъм може да пречи на ежедневието и дейностите, като училище, работа и социален живот.

Разделително тревожно разстройство

Това е състояние в детството, белязано от симптоми на тревожност, когато дете се отделя от родителите си или настойниците, дори за кратко. Състоянието е нормална част от детското развитие. Повечето деца я превъзмогват около 18 месечна възраст. Някои деца обаче изпитват епизоди, които нарушават ежедневната им дейност.

Специфични фобии

Това е страх от конкретен предмет, събитие или ситуация, което води до силно безпокойство, когато сте изложени на това нещо. То е придружено от мощно желание да го избегнете. Фобиите, като арахнофобия или клаустрофобия, причиняват панически атаки и тревога, когато сте изложени на това, от което се страхувате.

Какви са причините за тревожност

Лекарите не знаят конкретно какво причинява тревожни разстройства. Понастоящем се смята, че определени травматични преживявания могат да предизвикат безпокойство у хората, които са предразположени към него. Генетиката също играе роля. Симптомите на тревожност могат да бъдат причинени от здравен проблем или да бъдат признаци на физическо, а не психическо заболяване.

Човек е в състояние да изпита едно или повече психологични нарушения едновременно. Това може да бъде придружавано с други състояния на психичното здраве като депресия или биполярно разстройство. Такова е генерализираното тревожно разстройство, което най-често съпътства друго психично състояние.

Лекарска помощ при симптоми на тревожност

 

Не винаги е лесно да се каже кога става въпрос за сериозен медицински проблем или моментно се чувствате разстроени или притеснени. Без лечение тревожността Ви може да не изчезне и с времето симптомите да се влошат. Лечението на безпокойство и други състояния на психичното здраве е по-лесно в началото, отколкото когато симптомите се влошат. 

Трябва да потърсите лекарска помощ, ако:

• Притеснени сте толкова много, че това пречи на ежедневието Ви;
• Симптомите на тревожност, страх или притеснение са затрудняващи за Вас и е трудно да ги контролирате;
• Депресирани сте, употребявате алкохол или наркотици, за да се справите или имате други проблеми, свързани с психичното здраве;
• Имате чувството, че симптомите са причинени от основен проблем с психичното здраве;
• Имате мисли за самоубийство.

Справяне с тревожността

Първата стъпка е да се обърнете към Вашия общопрактикуващ лекар за помощ, за да се справите със симптомите на продължителна тревога. Лекарят ще определи дали Вашето безпокойство е свързано с основно физическо здравословно състояние. Ако открие проблем, ще предостави подходящ план за лечение, който да Ви помогне за облекчаване на симптомите на безпокойството.

Вашият лекар ще Ви насочи към специалист по психично здраве, ако прецени, че тревожността Ви не е резултат от някакво основно здравословно състояние. Специалистите по психично здраве, към които ще бъдете насочени, включват психиатър и психолог.

Психиатър е лицензиран лекар, който е обучен да диагностицира и лекува състояния на психичното здраве и може да предписва лекарства, наред с други лечения. Психолог е специалист по психично здраве, който диагностицира и лекува състояния на психичното здраве само чрез консултации, а не лекарства.

Попитайте Вашия лекар за имената на няколко специалиста по психично здраве. Важно е да намерите психиатър или психолог, който харесвате и на когото имате доверие. 

Посетете няколко специалиста, за да установите кой е май-подходящ за Вас.

Вашият психолог или психиатър ще Ви даде психологическа оценка по време на първата си терапевтична сесия. Той ще диагностицира вида на психологичното нарушение според симптомите. 

Това се случва на самостоятелен сеанс, седейки един срещу друг и разговаряйки. Те ще Ви помолят да опишете своите мисли, поведение и чувства. Те ще сравнят Вашите симптоми на тревожност с критериите за тревожни разстройства, за да определят правилната диагноза.

Намиране на специалист по психично здраве

Подходящият специалист по психично здраве за Вас е този, с който е възможно спокойно да обсъждате проблемите, които Ви тревожат. Обърнете се към психиатър, ако прецени, че се нуждаете от лекарства, за да контролирате симптомите на тревожност. Отидете на психолог, ако Вашият лекар прецени, че състоянието Ви е лечимо само с разговорна терапия.

Симптомите на тревожност няма да отшумят веднага. Необходимо е време това да се случи. Бъдете търпеливи и следвайте указанията на Вашия лекуващ лекар за най-добър резултат.

Знайте, че ако се чувствате неловко или мислите, че не постигате достатъчно напредък, винаги е възможно да потърсите лечение на друго място. Помолете Вашия общопрактикуващ лекар да Ви насочи към други специалисти.

6 лесни начина за лечение на тревожност

Приемането на лекарства и разговорите с терапевт помагат за лечението, но справянето със симптомите на тревожност е денонощна задача. За щастие има много прости начини, за облекчаване на тревожно разстройство у дома.

• Физическа активност. Редовните упражнения и физическо натоварване помагат за намаляване на стреса и тревогите. Ако водите заседнал начин на живот, започнете с леко натоварване и го увеличете с течение на времето.
• Избягвайте алкохол и лекарства. Употребата на алкохол или наркотици е в състояние да предизвика симптоми на тревожност. Ако имате проблеми с отказването, посетете лекар или потърсете помощна група.
• Откажете пушенето и консумацията на кофеинови напитки. Никотинът в цигарите и кофеинът в напитки като кафе, чай и енергийни напитки могат да влошат безпокойството.
• Опитайте техники за релаксация и контрол на стреса. Практикуването на медитация, повтарянето на мантра, усвояването на техники за визуализация и йогата насърчават релаксацията и намаляват тревожното състояние.
• Наспете се. Липсата на сън увеличав чувството на неспокойствие. Потърсете лекар, ако имате проблеми със съня.
• Придържайте се към здравословна диета. Яжте много плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и месо, като пилешко месо и риба.

8 прости съвета при симптоми на тревожност

Справянето с тревожно разстройство може да бъде предизвикателство. Ето някои неща, които да направите, за да го улесните:

• Бъдете информирани. Научете колкото е възможно повече за състоянието си и какви лечения са достъпни за Вас. Така ще сте в състояние да вземете адекватно решение.
• Бъдете постоянни. Следвайте плана за лечение, който Ви предписва лекаря, като приемате лекарствата според указанията си и посещавате всичките си назначения за терапия. Това ще Ви помогне да се излекувате.
• Опознайте себе си. Разберете какво предизвиква Вашата тревога. Практикувайте методи за справяне, които са определени от специалист по психично здраве, когато тя се задейства.
• Записвайте си. Воденето на дневник за Вашите чувства и преживявания може да помогне на специалиста по психично здраве да определи най-подходящия план за лечение.
• Потърсете подкрепа. Присъедините се към група за взаимопомощ, където да споделите своя опит и да чуете други, които изпитват същото.
• Разпределяйте интелигентно времето си. Това може да помогне за намаляване на тревогата и да Ви помогне да извлечете максимума от лечението.
• Бъдете социални. Изолирането от приятели и семейство може всъщност да влоши безпокойството. Срещайте се с хора, с които обичате да прекарвате времето си.
• Не се предавайте. Не позволявайте на психичното състояние да поеме контрола над живота Ви. Правете неща които Ви разсйват от лошите мисли, ако се почувствате претоварени.