Тревожност: какво е, видове, симптоми и лечение

Тревожност - Mirta Medicus

Акценти

Тревожността е чувство на страх, опасение и безпокойство – нормална реакция на стрес, която понякога дори ни помага да се съсредоточим или да действаме. Проблем става тогава, когато тревожността не отшумява, появява се в много ситуации и започне да управлява ежедневието ви. Точно тук минава границата между обикновеното притеснение и тревожното разстройство. Тази страница е обзорният пътеводител на темата: накратко какво е тревожност и кога е разстройство, а след това – подробно и стъпка по стъпка – как реално се лекува, какво можете да направите сами и кога е време да потърсите лекар.

Ако имате мисли за самонараняване или самоубийство: потърсете помощ незабавно. Обадете се на спешния телефон 112, отидете до най-близкия спешен център или се свържете с личния си лекар или психиатър. Не оставайте сами с тези мисли – помощта е достъпна и тревожните разстройства са лечими.

Какво е тревожност и кога става тревожно разстройство?

Тревожността е чувство на страх, опасение и безпокойство, което може да предизвика изпотяване, неспокойствие, напрежение и ускорено сърцебиене (MedlinePlus). В умерена степен е нормална реакция на стрес. Говорим за тревожно разстройство, когато тревожността не отшумява, усеща се в много ситуации и се влошава с времето (NIMH).

Според MedlinePlus тревожността е „чувство на страх, опасение и безпокойство“ – нормална реакция на стрес преди труден проблем на работа, изпит или важно решение. В такива моменти тя дори може да ни даде енергия и фокус. NIMH потвърждава, че да се чувстваме тревожни е нормална част от живота и че мнозина се притесняват за здраве, пари, училище, работа или семейство.

Границата се преминава, когато страхът престане да е временен. NIMH описва тревожните разстройства като нещо повече от случайно безпокойство: при тях тревожността не изчезва, усеща се в много ситуации и може да се задълбочава с времето. MedlinePlus добавя, че симптомите тогава пречат на ежедневните дейности – работа, учене и взаимоотношения. Това вече не е въпрос на воля или слабост, а състояние, което подлежи на лечение.

Колко често се среща? NIMH посочва, че около една трета от подрастващите и възрастните в САЩ преживяват тревожно разстройство в някакъв момент от живота си. Тоест вие не сте сами – и не сте „изключение“.
Жена, затрупана от тревожни мисли и напрежение – илюстрация на тревожно разстройство
При тревожно разстройство безпокойството е прекомерно, постоянно и трудно за контролиране.

Как се лекува тревожното разстройство?

Основните лечения на тревожните разстройства са разговорната психотерапия (особено когнитивно-поведенческа терапия), медикаменти или комбинация от двете (MedlinePlus, NHS). При генерализирано тревожно разстройство NHS обикновено съветва първо да се пробват разговорни терапии, преди да се предпише лекарство.

Това е въпросът, който води най-много хора до тази страница, затова започваме именно с него. Добрата новина е ясна: тревожните разстройства са лечими. NHS подчертава, че лечението помага да овладеете симптомите, макар да отнема време. По MedlinePlus основните методи са психотерапия (разговорна терапия), медикаменти или и двете заедно. На практика лечението върви на нива – от това, което можете да започнете сами днес, до специализирана грижа. По-долу е тази стълба, подредена така, както обикновено я изкачват и пациентът, и лекарят.

  1. Самопомощ и начин на живот

    Първото стъпало, което не изисква рецепта. NHS изброява конкретни неща, които да опитате сами: говорете за чувствата си с близък или специалист, ползвайте препоръчани самопомощни ресурси (книги, онлайн курсове), научете се да се отпускате с успокояващи дихателни упражнения или дейности като йога и пилатес, грижете се за достатъчен сън, спортувайте редовно и се хранете балансирано. Това е основата, върху която стъпват и останалите стъпала.

  2. Разговорна терапия (когнитивно-поведенческа терапия)

    Сърцевината на лечението. NHS посочва, че при генерализирано тревожно разстройство лекарят обикновено предлага първо разговорни терапии – най-често когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), самостоятелно или в група. По MedlinePlus КПТ ви учи на различни начини на мислене и поведение и променя начина, по който реагирате на нещата, които предизвикват страх. Може да включва експозиционна терапия – постепенно изправяне срещу страховете, за да започнете отново да правите нещата, които сте избягвали.

  3. Медикаменти (по преценка на лекар)

    Когато терапията не е достатъчна или симптомите са тежки. NHS посочва, че при генерализирано тревожно разстройство обичайно се предписва антидепресант от типа SSRI. MedlinePlus добавя, че се използват и противотревожни медикаменти, като понякога се налага да се пробва повече от едно лекарство, докато се открие най-подходящото. Изборът и дозата винаги се определят от лекар.

  4. Специалист по психично здраве

    Най-горното стъпало. NHS описва насочване към екип по психично здраве с различни специалисти, които изготвят индивидуален план за лечение. Към него се прибягва, когато първите стъпки не дават достатъчен резултат или състоянието е по-сложно.

Ред на лечението. NHS изрично съветва лекарят обикновено да предложи първо разговорните терапии, преди да предпише медикамент или да насочи към специалист. Това не е забавяне, а доказан подход.
Сесия по психотерапия и когнитивно-поведенческа терапия за лечение на тревожно разстройство
Когнитивно-поведенческата терапия е водещият метод при тревожните разстройства.
За хапчетата за тревожност: медикаментите се предписват и проследяват само от лекар. Не започвайте, не спирайте и не променяйте дози сами. Изборът зависи от вида разстройство, тежестта и индивидуалното състояние, а понякога е нужно да се пробва повече от едно лекарство, преди да се намери подходящото (MedlinePlus).

Какво мога да направя сам при по-лека тревожност?

При по-лека тревожност помагат прости стъпки от ежедневието: говорене за чувствата, препоръчани самопомощни ресурси, успокояващи дихателни упражнения или йога, достатъчно сън, редовно движение и балансирано хранене (NHS). Те подкрепят и допълват лечението, но не го заместват при разстройство.

Първото стъпало от стълбата по-горе заслужава отделно внимание, защото можете да започнете с него още днес. NHS дава ясни насоки какво да правите – и какво да избягвате – при тревожност.

Какво помага и какво да избягвате (по NHS)
  1. Говорете за чувствата си с близък, приятел или специалист. Ако имате нужда да споделите, във Великобритания работи линията на Samaritans (116 123); у нас потърсете личен лекар или психолог.
  2. Опитайте успокояващи дихателни упражнения или дейности като йога и пилатес, за да се научите да се отпускате.
  3. Грижете се за достатъчен сън – той ви дава енергията да се справяте с трудните чувства.
  4. Движете се редовно: бягане, ходене, плуване и йога намаляват тревожността и стреса и подобряват съня.
  5. Избягвайте много кафе, чай, кола и енергийни напитки – кофеинът нарушава съня и затруднява контрола над тревожността. Не използвайте алкохол и цигари за облекчение – те влошават психичното състояние.

Тук намира място и българската експертна гледна точка. Доц. д-р Владимир Наков, началник на отдел „Психично здраве“ към НЦОЗА, посочва, че сред най-добрите „антидоти“ за психичното благополучие са намирането на любимо занимание, поддържането на физическа активност, общуването и грижата за себе си. Това е насока за подкрепа на доброто състояние, а не заместител на лечение при поставена диагноза.

Подкрепа, не лечение: начинът на живот и самопомощта помагат при по-лека тревожност и допълват терапията. При изявено тревожно разстройство е нужно професионално лечение – психотерапия (КПТ) и/или медикаменти по преценка на лекар.

Какво е „силна тревожност“ и кои са симптомите ѝ?

Основният признак на силна (генерализирана) тревожност е усещане за стрес или притеснение, което засяга ежедневието и е трудно за овладяване (NHS). Към него се добавят телесни симптоми: затруднен сън, неспокойствие, раздразнителност, трудна концентрация, лесна умора, напрежение, стомашни оплаквания, по-осезаемо сърцебиене и замайване.

Много хора търсят „силна тревожност“ – обикновено имат предвид състояние, при което безпокойството вече е постоянно и тежко. По NHS основният симптом на генерализирано тревожно разстройство е именно усещане за стрес или притеснение, което засяга ежедневието и трудно се контролира. Други възможни прояви са затруднен сън, чувство на неспокойствие или раздразнителност, трудности със съсредоточаването, лесна умора, напрежение, стомашни проблеми, по-осезаем или необичаен сърдечен ритъм (палпитации), замайване и понижено настроение.

Тук даваме само кратък преглед. За пълно описание на телесните и психичните прояви вижте специализираните ни страници – линковете са събрани по-долу в края.

Какво е „безпричинна тревожност“ – наистина ли е без причина?

Често хората описват тревожност, която сякаш идва „от нищото“, без видим повод. Това усещане е реално, но не означава, че причина наистина няма. NHS отбелязва, че генерализираното тревожно разстройство обикновено няма една очевидна причина. По MedlinePlus и NIMH в основата стои съчетание от фактори: генетика, биология и химия на мозъка, стрес и условията на средата. Тоест „безпричинната“ тревожност най-често има причини, които просто не са очевидни на повърхността.

NHS изброява и обстоятелства, които повишават риска: друго тревожно разстройство, близки роднини с тревожност или депресия, история на стресови или травматични преживявания, продължително болезнено заболяване или злоупотреба с вещества. MedlinePlus добавя, че генерализираното тревожно разстройство и фобиите са по-чести при жените. Важното послание е, че щом има причини и рискови фактори, има и реални точки, върху които лечението може да въздейства.

С какво „генерализираната“ тревожност се различава от паник атаката?

Генерализираната тревожност е постоянен, дифузен фон от безпокойство за много неща през по-голямата част от времето. Паник атаката е внезапен, остър пристъп на интензивен страх, който достига връх за минути. Често човек има повече от едно тревожно разстройство едновременно (NHS).

Тази страница е за тревожността като цяло – „чадърът“ на тревожните разстройства, чиято сърцевина е генерализираното тревожно разстройство. То се изразява в постоянно, прекомерно безпокойство за обичайни неща, което се усеща през по-голямата част от времето. Паническото разстройство е друг вид: при него страхът идва на внезапни, повтарящи се пристъпи без реална опасност. NHS подчертава, че е често човек да има повече от едно тревожно разстройство едновременно.

Внимание при остри симптоми: признаци като силна болка или стягане в гърдите, изразен задух и сърцебиене могат да наподобяват сърдечен проблем. Ако ги изпитвате за първи път или не сте сигурни на какво се дължат, не отлагайте – обадете се на 112 или потърсете спешен център. По-добре е сериозен проблем да бъде изключен, отколкото да се самодиагностицирате.

Ако разпознавате именно внезапни пристъпи на интензивен страх, прочетете отделната ни подробна страница за паник атака – там разглеждаме какво да правите по време на пристъп, колко трае и как се лекува паническото разстройство.

Кога да потърсите лекар?

Потърсете личния си лекар, ако смятате, че може да имате тревожно разстройство, или ако вече сте диагностицирани, но лечението не помага (NHS). Сигнал за консултация е тревожност, която е трудна за контролиране и засяга ежедневието продължително време.

NHS дава два ясни повода да се обърнете към лекар: когато мислите, че може да имате генерализирано тревожно разстройство, и когато вече сте били диагностицирани, но лечението не дава резултат. При преглед лекарят ще ви зададе въпроси за притесненията и телесните симптоми – важно е да сте честни, дори ако е трудно да говорите за емоциите си. По NHS лекарят може да постави диагноза генерализирано тревожно разстройство, ако имате типичните симптоми и: често се притеснявате за широк кръг неща, тревожността засяга ежедневието ви, трудно я контролирате и сте се чувствали тревожни през по-голямата част от времето в продължение на поне 6 месеца.

Незабавна помощ е нужна, ако вие или ваш близък имате мисли за самонараняване или самоубийство. Обадете се на 112, отидете до най-близкия спешен център или потърсете личния лекар или психиатър веднага.

Лечима ли е тревожността?

Да. Тревожните разстройства са сред често срещаните и лечими психични състояния. NHS отбелязва, че лечението помага за овладяване на симптомите, макар да може да отнеме време. С подходяща терапия и подкрепа повечето хора постигат значимо облекчение.

Това е окуражаващото послание: тревожността не е слабост и не е безизходица. С разговорна терапия, при нужда медикаменти и подкрепа от близките много хора възвръщат контрола над ежедневието си. Ключово е да не отлагате потърсването на помощ – колкото по-рано започне лечението, толкова по-добре.

Медицинска забележка: Тази статия е с информативна цел и не замества консултация, диагноза или лечение от квалифициран медицински специалист. Тревожните разстройства изискват професионална оценка. Не започвайте, не спирайте и не променяйте лекарства без указание от лекар. При мисли за самонараняване потърсете незабавна помощ на телефон 112.

Като подкрепа на нормалната психична функция някои хора избират и хранителни добавки. При Mirta Medicus разработихме Депревитал – добавка, която може да подкрепи поддържането на нормална психична функция и да бъде част от грижата за себе си при стрес и напрежение. Държим да сме честни: Депревитал е хранителна добавка, а не лекарство. Той не лекува тревожно разстройство и не замества психотерапия, медикаменти или лекарска консултация. Ако обмисляте добавка, обсъдете я с лекаря си, особено ако вече приемате терапия.

Често задавани въпроси

Как се лекува тревожното разстройство?

Основните лечения са разговорна психотерапия (особено КПТ), медикаменти или комбинация от двете (MedlinePlus, NHS). При генерализирано тревожно разстройство NHS обикновено съветва първо да се пробват разговорни терапии, преди да се предпише лекарство. Решението винаги се взема с лекар.

Какво да правя при силна тревожност?

При по-лека тревожност NHS съветва да говорите за чувствата си, да опитате дихателни упражнения или йога, да спите достатъчно и да спортувате редовно. Ако тревожността е силна, постоянна и засяга ежедневието ви, потърсете лекар – може да е нужна психотерапия (КПТ) и/или медикаменти по негова преценка.

Има ли наистина безпричинна тревожност?

Усещането за тревожност „без причина“ е реално, но обикновено стои съчетание от фактори: генетика, биология и химия на мозъка, стрес и среда (MedlinePlus, NIMH). NHS отбелязва, че генерализираното тревожно разстройство често няма една очевидна причина, но има рискови фактори, върху които лечението може да въздейства.

Кога да отида на лекар заради тревожност?

Когато смятате, че може да имате тревожно разстройство, или когато вече сте диагностицирани, но лечението не помага (NHS). Сигнал е тревожност, която е трудна за контролиране и засяга ежедневието през по-голямата част от времето в продължение на поне 6 месеца.

Лечимо ли е тревожното разстройство?

Да. Лечението помага за овладяване на симптомите, макар да може да отнеме време (NHS). Тревожните разстройства са често срещани и лечими състояния – около една трета от хората ги преживяват в някакъв момент от живота си (NIMH).

Източници

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *