Невроза и невротични разстройства: какво означава и как се проявява

Думата „невроза“ се използва от поколения, за да опише състояние на трайно безпокойство, напрежение и нервност, без човек да губи връзка с реалността. Днес медицината почти не работи с този термин в чист вид: съвременните класификации на болестите го разпределят в по-точни диагнози – тревожни разстройства, обсесивно-компулсивно разстройство и разстройства, свързани със стрес. По-долу обясняваме какво означава „невроза“ и „невротичен“, защо понятието е остаряло, кога невротизмът е просто черта на характера и кога говорим за разстройство, което заслужава внимание.

Какво означава „невроза“ и „невротичен“?

В традиционния смисъл неврозата е група сравнително леки психични нарушения, при които преобладават тревожност, вътрешно напрежение, натрапливи мисли или телесни оплаквания на „нервна почва“, но при които човек запазва ясна връзка с реалността и осъзнава, че нещо не е наред. Точно това отличава неврозата от психозата – при психотичните състояния връзката с реалността е нарушена. Прилагателното „невротичен“ просто описва нещо, свързано с тази сфера: невротична тревожност, невротична реакция, невротично разстройство.

Важно е да се разбере, че неврозата никога не е била едно-единствено заболяване. Това е по-скоро събирателно понятие за състояния, при които психичното напрежение се проявява емоционално (страх, тревога, раздразнителност) и телесно (сърцебиене, стягане, умора, нарушен сън), без зад тях да стои тежко психично или органично заболяване.

Защо лекарите вече не казват „невроза“?

Съвременните медицински класификации се отказаха от общия термин „невроза“, защото той е твърде неясен – обединява много различни състояния под един етикет, без да насочва към конкретно лечение. Вместо това това, което преди се наричаше невроза, днес се описва с по-точни диагнози, които обединяват сходни оплаквания в отделни групи:

• Тревожни разстройства – генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, фобии, социална тревожност. MedlinePlus определя тревожните разстройства като състояния, при които тревожността не отшумява и може да се влошава с времето, пречейки на работата, ученето и отношенията.
• Обсесивно-компулсивно разстройство – натрапливи мисли и повтарящи се ритуали, които облекчават напрежението само за кратко.
• Разстройства, свързани със стрес – реакции на тежък стрес и посттравматични състояния след преживяна травма или загуба.

Промяната не е козметична. Тя позволява на лекаря да насочи към доказано лечение за конкретния проблем вместо към общи мерки „за нервите“. Затова, ако търсите информация за паническите пристъпи, тревожността или натрапливите мисли, по-полезно е да тръгнете от съответната диагноза, отколкото от старото понятие „невроза“. Подробен преглед на тревожните разстройства ще намерите в нашия наръчник за тревожността.

Невротизъм като черта на характера – не е диагноза

Когато някой каже за себе си или за друг, че е „невротичен“, често има предвид не болест, а склонност към тревожене, лесна раздразнителност и силно емоционално реагиране. В психологията това се описва като невротизъм – една от основните черти на личността. Хората с по-висок невротизъм по-често изпитват притеснение, напрежение и колебания в настроението, но това само по себе си не е разстройство.

Разликата е във въздействието върху живота. Високият невротизъм е черта, която човек носи относително постоянно; разстройството е състояние, което пречи на ежедневието и обикновено има начало, протичане и нужда от помощ. Една чувствителна, лесно тревожеща се личност може да живее напълно пълноценно. Едва когато тревожността стане постоянна, несъразмерна и пречи на работата, съня и отношенията, говорим за разстройство.

Кога е черта и кога е разстройство?

Границата невинаги е очевидна, но има практически ориентири. Таблицата по-долу обобщава кое говори по-скоро за черта на характера и кое насочва към разстройство, което заслужава консултация.

Ако разпознавате повече от дясната колона, това не е повод за самодиагноза, а сигнал да обсъдите оплакванията с лекар. Тревожните разстройства са сред най-честите психични състояния – по данни на NIMH около една трета от подрастващите и възрастните преживяват тревожно разстройство в някакъв момент от живота си, а то се повлиява добре от лечение.

Как се проявява невротичното напрежение в тялото?

Една от причините хората дълго да не свързват оплакванията си с тревожност е, че напрежението се изразява предимно телесно. MedlinePlus описва, че при тревожните състояния е характерна комбинация от трудни за контрол тревожни мисли и физически симптоми – ускорено или силно сърцебиене, необясними болки, замайване и задух, както и промени в поведението, например избягване на дейности, които преди сте правили спокойно.

Типични прояви на „нервна почва“ са стягане в гърдите или стомаха, изпотяване, треперене, нарушен сън, лесна уморяемост и раздразнителност. Тъй като те се появяват и при чисто телесни заболявания, важно е да не се приема автоматично, че причината е „само нервите“. За симптомите на продължителния стрес и нервното напрежение вижте отделната статия за стрес и нервно напрежение.

Как се подхожда към невротичните състояния?

Добрата новина е, че състоянията от някогашния спектър на „неврозата“ се повлияват добре. MedlinePlus описва два основни стълба на лечението при тревожните разстройства, които често се комбинират:

• Психотерапия (разговорна терапия). Помага да разпознаете и промените тревожните мисли, емоции и поведения. Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) учи на различни начини на мислене и реагиране и често включва експозиционна работа – постепенно изправяне срещу ситуациите, които избягвате.
• Медикаменти по преценка на лекар. При нужда се използват средства против тревожност и определени антидепресанти. Кое лекарство е подходящо, се решава съвместно с лекаря, понякога след повече от един опит.

Извън специализираното лечение голяма роля играят основите на ежедневието. Редовният сън, движението и ограничаването на кофеина, алкохола и цигарите реално подкрепят нервната система – MedlinePlus отбелязва, че кофеинът и някои вещества могат да влошат тревожните симптоми. Това са истинските двигатели на спокойствието, а не еднократните „чудодейни“ решения.

Помагат ли билките и добавките при невротични оплаквания?

Много хора първо посягат към успокояващи билки и добавки. Те могат да бъдат приятна част от грижата за себе си и да подкрепят общото спокойствие и съня, но е честно да се каже: няма основание да се очаква, че билка или добавка лекува тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство или състояние, свързано със стрес. Когато оплакванията са трайни и пречат на живота, разумният подход е добавките да се разглеждат само като подкрепа, а основният акцент да е върху доказаните методи и консултацията с лекар.

При Mirta Medicus разработихме Неврофлор – билково-витаминен елексир, който може да подкрепи нервната система и по-спокойния сън на фона на стрес и напрежение. Той е хранителна добавка, а не лекарство: не лекува тревожно разстройство или невроза и не „подсилва нервите“ по чудодеен начин. Може да бъде част от грижата за себе си в по-натоварени периоди, но при трайни или тревожни симптоми основното остава консултацията с лекар. Преди прием се консултирайте с вашия лекар, особено ако приемате други медикаменти.

Неврофлор (течна форма 50ml)

€5.06 ( 9.90 лв. )

Неврофлор от Мирта Медикус.

3 билки и 3 витамина за здрава нервна система!

Код: 63 Категории: Безсъние и проблеми със съня, Нервна система, Стрес и тревожност Етикети: Добавки за периферна нервна система, Добавки за стрес и депресия, Тинктури за нерви и стрес, Тинктури за сън

Още

Кога да потърсите лекар?

Потърсете личен лекар или специалист по психично здраве, ако тревожността или напрежението не отшумяват, ако са несъразмерни на повода, ако пречат на съня, работата и отношенията или ако започвате да избягвате места и ситуации заради страха. Същото важи и когато телесните оплаквания (сърцебиене, умора, замайване) са трайни – лекарят ще прецени дали зад тях не стои телесна причина.

Често задавани въпроси

Какво означава „невроза“?

Неврозата е традиционно събирателно понятие за сравнително леки психични нарушения с преобладаваща тревожност, напрежение или натрапливи мисли, при които човек запазва връзка с реалността. Днес това понятие е заменено с по-точни диагнози – тревожни разстройства, обсесивно-компулсивно разстройство и състояния, свързани със стрес.

Каква е разликата между невроза и психоза?

При невротичните състояния човек осъзнава, че нещо не е наред, и запазва ясна връзка с реалността. При психозата връзката с реалността е нарушена. Това е основното разграничение между двете групи състояния.

Невротизмът болест ли е?

Не. Невротизмът е черта на личността – склонност към тревожене и силно емоционално реагиране. Сам по себе си той не е разстройство. За разстройство говорим, когато тревожността стане постоянна, несъразмерна и пречи на ежедневието.

Кога невротичните оплаквания са разстройство?

Когато тревожността не отшумява, влошава се с времето, появява се и при дребни поводи и нарушава работата, съня и отношенията. MedlinePlus описва тревожните разстройства именно като тревожност, която не преминава и може да се задълбочи. Тогава е разумно да се потърси лекар.

Лекуват ли се невротичните разстройства?

Да. Тревожните разстройства се повлияват добре от психотерапия (включително когнитивно-поведенческа терапия), медикаменти по преценка на лекар или комбинация от двете, подкрепени от здравословен сън, движение и намаляване на кофеина и алкохола.

Помагат ли билките при невроза?

Успокояващите билки и добавки могат да подкрепят общото спокойствие и съня, но няма основание да се очаква, че лекуват тревожно или друго разстройство. Те не заместват психотерапията и медикаментите, когато такива са необходими.

Източници

• MedlinePlus – Anxiety (определение, видове, причини, рискови фактори, симптоми, лечение)
• NIMH – Anxiety Disorders (нормална тревога спрямо разстройство, видове, разпространение)