Следродилна депресия: симптоми, причини и лечение

Следродилна депресия - Mirta Medicus

Акценти

Раждането често се описва като най-щастливия момент в живота, но за много майки седмиците след него носят и тежки, объркващи чувства. Следродилната (постнатална) депресия е често и лечимо състояние, а не слабост или липса на любов към бебето. Важно е и да се разграничат три различни неща, които лесно се бъркат: краткотрайната „бебешка тъга“, истинската следродилна депресия и спешната следродилна психоза. По-долу ще намерите как се различават, кои са симптомите и причините, колко трае депресията, как се лекува (включително при кърмене) и кога помощта е спешна.

Ако имате мисли да нараните себе си или бебето си – или забележите такива мисли у близка родилка – потърсете незабавна помощ. Обадете се на спешния телефон 112, отидете в най-близкия спешен център или веднага се свържете с личния си лекар или психиатър. Тези мисли са симптом, който се лекува, а не нещо, от което да се срамувате. Не оставайте сами с тях.

Каква е разликата между бебешка тъга, следродилна депресия и следродилна психоза?

Това са три различни състояния. „Бебешката тъга“ е лека и кратка – според NHS обикновено отшумява сама до 2 седмици след раждането. Следродилната депресия е по-трайна и тежка и, според NIMH, обикновено не отминава без лечение. Следродилната психоза е рядко, но спешно психично заболяване, което изисква незабавна помощ. Разграничаването им е първата стъпка към правилната реакция.

Много нови майки се чувстват тъжни, плачливи или раздразнителни през първите дни. NIMH описва тази „бебешка тъга“ (baby blues) като леки и краткотрайни промени в настроението, тревожност, тъга и изтощение, които много жени изпитват през първите 2 седмици след раждането. Тъй като грижата за новородено е денонощна, е нормално майката понякога да се чувства уморена или претоварена. NHS уточнява, че бебешката тъга обикновено преминава сама до 2 седмици след раждането.

Разликата е в продължителността и тежестта. NIMH подчертава, че промени в настроението и чувства на тревожност или нещастие, които са тежки или продължават по-дълго от 2 седмици след раждането, може да са признак на следродилна депресия – и че жените с това състояние обикновено не се подобряват без лечение. Следродилната психоза пък е нещо съвсем отделно: рядко, тежко заболяване, при което родилката губи контакт с реалността и се нуждае от спешна болнична грижа.

Състояние Кога и колко трае Как изглежда Какво да правите
Бебешка тъга (baby blues) Първите дни; обикновено отшумява сама до 2 седмици Лека плачливост, тревожност, раздразнителност, изтощение Почивка и подкрепа; следете дали отшумява до 2 седмици
Следродилна депресия Може да започне по време на бременността, скоро след раждането или до година след него Трайно ниско настроение, безнадеждност, вина, тревожност, затруднена връзка с бебето Потърсете личен лекар, акушерка или патронаж; обикновено не отминава без лечение
Следродилна психоза Рядко; обикновено бързо след раждането Налудности, халюцинации, мания, параноя, обърканост Спешно: обадете се на 112 или отидете в спешен център

Кратко правило за ориентиране: ако потиснатостта премине до 2 седмици, вероятно е била бебешка тъга. Ако продължи по-дълго, влошава се или ви е трудно да се справяте, говорете със специалист – може да е следродилна депресия. А ако се появят странни убеждения, халюцинации или рязка обърканост, не чакайте – това е спешно.

Тъжна и изтощена нова майка – илюстрация на разликата между бебешка тъга и следродилна депресия
Краткотрайната тъга в първите дни е честа; трайната потиснатост след 2 седмици заслужава разговор с лекар.

Какво е следродилна депресия?

Следродилната (постнатална) депресия е често психично състояние, което може да се появи след раждане. Тя е част от т.нар. перинатална депресия – депресия по време на бременността и в месеците след раждането. Според NHS перинаталният период обхваща бременността и до 12 месеца след раждането, а NIMH посочва, че повечето епизоди започват в рамките на 4–8 седмици след раждането.

Следродилната депресия не е „каприз“ или липса на любов към бебето. NIMH е категоричен, че жената не е виновна и че състоянието не е причинено от нещо, което тя е направила или не е направила. То може да засегне всяка родилка, независимо от възраст, образование или доход. С подходяща подкрепа и лечение състоянието се повлиява добре – NHS отбелязва, че обикновено се подобрява с лечение.

Депресия може да започне и по време на самата бременност. NIMH я нарича пренатална депресия, а заедно с депресията след раждането тя формира перинаталната депресия. Затова, ако още преди раждането се чувствате трайно потиснати или тревожни, това също заслужава разговор с лекар или акушерка, а не изчакване.

Кои са симптомите на следродилна депресия?

Симптомите могат да започнат по време на бременността, скоро след раждането или до година след него. По данни на NHS честите признаци са:

  • ниско настроение и трудност да се радвате на каквото и да било;
  • чувство на безнадеждност или че не можете да се справите;
  • чувство за вина, малоценност или че сте лош родител;
  • страх, тревожност или постоянно притеснение;
  • неспокойствие или раздразнителност;
  • трудно заспиване дори когато имате време за почивка;
  • затруднена концентрация и вземане на решения;
  • трудна емоционална връзка с бебето;
  • мисли за самонараняване, за нараняване на бебето или за самоубийство.

NIMH добавя, че при някои жени се появяват и физически оплаквания без ясна причина – болки, главоболие, спазми или храносмилателни проблеми – както и промени в апетита и теглото, и трайни съмнения в способността да се грижат за бебето. Не е нужно да имате всички симптоми: NHS подчертава, че е важно да потърсите помощ дори ако разпознавате само някои от тях, защото с лечение вероятността да се почувствате по-добре е по-голяма.

Колко симптома и за колко време? Българският експерт доц. д-р Владимир Наков, началник на отдел „Психично здраве“ към НЦОЗА, обяснява, че за депресия като разстройство говорим, когато са налице поне пет от главните симптоми, засягащи волята, мислите и емоциите, и те продължават повече от две седмици непрекъснато. Това е ориентир защо двуседмичната граница е толкова важна – но самата диагноза винаги се поставя от специалист.

Тест за следродилна депресия (Единбургска скала, EPDS)

Единбургската скала за следродилна депресия (EPDS) е най-използваният в света въпросник за скрининг на следродилна депресия. Състои се от 10 кратки въпроса за това как сте се чувствали през последните 7 дни, а не само днес. Използва се и по време на бременност. Тестът е ориентировъчен и не поставя диагноза, но дава добра първа представа дали е добре да потърсите консултация.

Изберете за всеки въпрос отговора, който е най-близо до вашето усещане през последната седмица, и натиснете бутона за резултата.

1. Можех да се смея и да виждам забавната страна на нещата
2. Очаквах с удоволствие предстоящите неща
3. Обвинявах се ненужно, когато нещо се объркаше
4. Чувствах се тревожна или притеснена без основателна причина
5. Изпитвах страх или паника без сериозна причина
6. Нещата ми идваха в повече
7. Бях толкова нещастна, че ми беше трудно да спя
8. Чувствах се тъжна или нещастна
9. Бях толкова нещастна, че плачех
10. Мисълта да се нараня ми е минавала през ума
Ако сте отбелязали такава мисъл (1 точка или повече): не чакайте резултата от теста. Потърсете помощ незабавно: обадете се на 112, отидете в най-близкия спешен център или се свържете с личния си лекар. Не оставайте сами с тези мисли; помощта е реална и достъпна.

Как се тълкува резултатът от EPDS?

  • 0 до 8 точки: следродилна депресия е малко вероятна.
  • 9 до 12 точки: гранична зона. Повторете теста след 1 до 2 седмици и споделете резултата с личния лекар, акушер-гинеколога или патронажната сестра.
  • 13 или повече точки: вероятна следродилна депресия. Потърсете консултация с лекар или специалист по психично здраве.
  • Въпрос 10 с 1 или повече точки: независимо от общия резултат, потърсете помощ незабавно.

Ако искате да проверите и общото си състояние извън следродилния период, направете и теста за депресия PHQ-9.

Въпросникът е по Cox JL, Holden JM, Sagovsky R. Detection of postnatal depression: Development of the 10-item Edinburgh Postnatal Depression Scale. British Journal of Psychiatry, 1987;150:782–786. Преводът е адаптиран за информационни цели.

Колко трае следродилната депресия?

Според NHS следродилната депресия обикновено се подобрява за 3 до 6 месеца, но понякога може да продължи значително по-дълго. За разлика от бебешката тъга, която отминава сама до 2 седмици, депресията е по-трайна и, според NIMH, жените обикновено не се подобряват без лечение. С разговорна терапия и/или медикаменти вероятността да се почувствате по-добре е по-голяма, затова навременната помощ е ключова.

Колкото по-рано потърсите помощ, толкова по-добре. Изчакването „да мине само“ при истинска следродилна депресия рядко е удачно, защото без лечение състоянието обикновено се задържа. Ако оплакванията продължават повече от две седмици или се влошават, това е сигнал да говорите със специалист, а не да отлагате.

Кои са причините и рисковите фактори?

Според NHS не е точно известно какво причинява следродилната депресия, но рискът е по-висок, ако сте имали депресия или друг психичен проблем преди. NIMH посочва, че няма една-единствена причина – принос имат генетични и средови фактори, хормоналните промени по време и след бременността, физическите и емоционални изисквания на раждането и грижата за бебето, както и житейският стрес.

NIMH изброява като рискови фактори личната или фамилна история на депресия или биполярно разстройство, преживян стрес и травма, физическите и емоционални изисквания на раждането, както и преживяна депресия при предишна бременност. NHS допълва списъка с тежки житейски събития (например загуба на работа или смърт на близък), недоносено или болно бебе, липса на достатъчно социална подкрепа, проблеми във връзката и преживяно домашно насилие. Жените с история на перинатална депресия е добре да обсъдят с лекар план за проследяване, в случай че епизодът се повтори.

Важно: наличието на рискови фактори не означава, че задължително ще развиете следродилна депресия, нито че сте „предопределени“. То означава само, че е добре вие и близките ви да следите по-внимателно настроението в първата година след раждането и да не се колебаете да потърсите помощ.

Какво е следродилна психоза и кога е спешно?

Следродилната психоза е сериозно и рядко психично заболяване след раждане. Според NIMH тя може да включва налудности, халюцинации, мания, параноя и обърканост. Това е психиатрична спешност, която изисква хоспитализация – при съмнение се търси незабавна помощ. С професионално лечение възстановяването е възможно.

За разлика от следродилната депресия, психозата е различно, спешно състояние, при което родилката губи контакт с реалността. Не става дума за „по-тежка тъга“, а за състояние, при което поведението и възприятията могат да се променят рязко. Именно затова реакцията трябва да е незабавна, а не изчаквателна.

Действайте незабавно, ако родилка изглежда объркана, вижда или чува неща, които ги няма, изказва странни или плашещи убеждения, държи се необичайно възбудено, или има мисли да нарани себе си или бебето. Обадете се на 112 или отидете в най-близкия спешен център. При следродилна психоза не чакайте – навременната помощ спасява живот.

Как се лекува следродилната депресия?

Според NHS лечението включва разговорни терапии, например когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), и антидепресанти. Грижата може да дойде от личния лекар, от служба за разговорна терапия или от специализиран екип по перинатално психично здраве. NIMH добавя, че при кърмене лекарят преценява кои медикаменти са подходящи.

Кое лечение е правилно зависи от тежестта на състоянието и се решава заедно с лекар. При по-леки форми често помагат разговорната терапия и подкрепата. NIMH посочва две терапии с доказан ефект при перинатална депресия: когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), при която се научавате да разпознавате и променяте безполезните мисли и реакции, и интерперсоналната терапия (ИПТ), която работи върху общуването, социалната подкрепа и реалистичните очаквания. При умерена до тежка депресия може да са нужни и антидепресанти, самостоятелно или заедно с терапия. NIMH уточнява, че антидепресантите обикновено започват да действат за около 4 до 8 седмици, затова е важно търпение и редовна връзка с лекаря.

Изтощена млада майка с бебе – следродилна депресия
Разговорната терапия, и по-специално КПТ, е сред основните методи за лечение на следродилната депресия.
Лечение и кърмене. NHS посочва, че много антидепресанти са безопасни за прием по време на кърмене – важно е да кажете на лекаря си, че кърмите, за да ви предпише подходящо лекарство. Решението кой медикамент е безопасен е лекарска преценка: не спирайте и не започвайте лекарство по своя инициатива и не прекъсвайте кърменето, без да сте го обсъдили със специалист.

NHS отбелязва и нещо успокояващо: някои майки се страхуват, че ще им отнемат бебето, ако споделят как се чувстват, но това е много рядко. Грижовният екип е там, за да ви подкрепи да се грижите за детето си, а не да ви наказва.

Какво можете да направите сами в подкрепа?

Самопомощта допълва, но не замества професионалното лечение. NHS препоръчва няколко прости неща, които подкрепят възстановяването, докато се грижите за бебето:

Малки стъпки, които подкрепят възстановяването (по NHS)
  1. Говорете открито за чувствата си с партньор, близък приятел, специалист или консултант – не ги дръжте в себе си.
  2. Поискайте конкретна помощ с практични неща като пазаруване, домакинство и грижа за бебето, за да можете да почивате.
  3. Опитвайте се да се движите редовно, дори само кратка разходка навън всеки ден.
  4. Спете и почивайте колкото можете повече и отделяйте време за малки неща, които ви носят радост.
  5. Потърсете местна група за подкрепа или група за родители и бебета; избягвайте алкохола и наркотиците като начин да се справите.

Тези стъпки имат смисъл като подкрепа, но при истинска следродилна депресия не са достатъчни сами по себе си. Ако се чувствате потиснати повече от две седмици, обърнете се към специалист.

За хранителните добавки: при кърмене безопасността на всяка добавка изисква лекарска преценка. Хранителните добавки не са антидепресанти и не лекуват депресия. Ако обмисляте каквато и да е добавка в подкрепа на нервната система, първо я обсъдете с лекаря си, особено докато кърмите.
От екипа на Mirta Medicus. Ще го кажем честно: при следродилна депресия най-важното не е добавка, а хора. Затова няма да ви предлагаме продукт – ще ви насърчим да направите две неща. Първо, потърсете професионална помощ: личен лекар, акушерка, здравен патронаж или психиатър. Помощта работи и вие заслужавате да се почувствате по-добре. Второ, оставете близките да ви подкрепят – да поемат част от грижите, за да можете да почивате. Ако сте партньор или близък на нова майка, която изглежда трайно потисната, изслушайте я без осъждане и я придружете до лекар. Майката не е виновна за това състояние, а с грижа и лечение то се повлиява добре.
Изтощена и потисната майка със следродилна депресия
Подкрепата от близките и навременната професионална помощ са в основата на възстановяването.

Засяга ли следродилната депресия и бащите?

Да. NHS изрично посочва, че бащите и партньорите също могат да развият депресия след раждането на бебе. Грижата за новородено, недоспиването и промяната на ролята са натоварващи и за двамата родители, затова подкрепата и потърсването на помощ важат еднакво.

Ако забележите, че партньорът ви е трайно затворен, раздразнителен или потиснат след раждането, отнесете се сериозно към това и го насърчете да говори с лекар. Психичното здраве на двамата родители е важно и за благополучието на бебето.

Кога да потърсите помощ?

Според NHS говорете с личния лекар, акушерката или здравния патронаж, ако смятате, че може да имате следродилна депресия – дори ако разпознавате само част от признаците. С лечение вероятността да се почувствате по-добре е по-голяма. При мисли за самонараняване или признаци на психоза помощта е спешна (112).

Потърсете подкрепа, ако ниското настроение продължава повече от две седмици, влошава се, пречи на ежедневието ви или ви е трудно да се свържете с бебето. Не чакайте да стане „непоносимо“. Поискването на помощ е грижа за вас и за детето ви, а не признак на провал.

Ако търсите по-обща информация за депресията и нейните форми, вижте нашия основен материал за депресия, обзора на видове депресия и страницата за симптоми на депресията. Когато депресията върви заедно с тревожност, полезна е и страницата ни за депресия и тревожност.

Често задавани въпроси

Кои са първите симптоми на следродилна депресия?

Ниско настроение, трудност да изпитвате удоволствие, тревожност, раздразнителност, проблеми със съня дори когато имате възможност да си починете, чувство за вина и трудна връзка с бебето. По данни на NHS симптомите могат да започнат по време на бременността, скоро след раждането или до година след него.

Колко време трае бебешката тъга?

Според NHS бебешката тъга обикновено отшумява сама в рамките на 2 седмици след раждането. Ако състоянието продължи по-дълго, влоши се или ви е трудно да се справяте, това може да е следродилна депресия и е важно да потърсите помощ.

Колко трае следродилната депресия?

Според NHS следродилната депресия обикновено се подобрява за 3 до 6 месеца, но понякога може да продължи значително по-дълго. Тя обикновено не отминава без лечение, затова навременната помощ е важна.

Какви са причините за следродилна депресия?

NHS посочва, че точната причина не е известна, но рискът е по-висок при предишна депресия или друг психичен проблем. NIMH добавя приноса на генетични и средови фактори, хормоналните промени, физическите и емоционални изисквания на раждането и грижата за бебето, и житейския стрес.

Безопасни ли са антидепресантите при кърмене?

NHS посочва, че много антидепресанти са безопасни за прием по време на кърмене. Кажете на лекаря си, че кърмите, и той ще ви предпише подходящ медикамент. Не започвайте, не спирайте и не променяйте лекарство по своя инициатива.

Има ли депресия по време на бременността?

Да. NIMH нарича депресията по време на бременността пренатална депресия, а заедно с депресията след раждането тя формира т.нар. перинатална депресия. Затова трайна потиснатост или тревожност още преди раждането също заслужава разговор с лекар.

Опасна ли е следродилната психоза?

Да. NIMH описва следродилната психоза като психиатрична спешност, която изисква хоспитализация и може да включва налудности, халюцинации, мания и обърканост. При съмнение се търси незабавна помощ (112 или най-близкия спешен център). С професионално лечение възстановяването е възможно.

Медицинска забележка: Тази статия е с информативна цел и не замества консултация, диагноза или лечение от квалифициран лекар. Следродилната депресия е лечимо състояние – ако вие или ваш близък разпознавате описаните симптоми, потърсете личен лекар, акушерка, здравен патронаж или психиатър. При мисли за самонараняване или признаци на следродилна психоза помощта е спешна: обадете се на 112 или отидете в най-близкия спешен център.

Източници

One thought on “Следродилна депресия: симптоми, причини и лечение

  1. Рада коментира:

    Моятя племенница разви следродилна депресия,не може да спи,плачлива,твърди че има моменти,в които не може да понася бебето.Прави онлайн консултации с психотерапевт,който и предписал валериян,глог и мента.Даже одобрил консумацията на алкохол?!Тя има още кърма,но вече не му я дава,заради съветите на терапевта.Особена разлика от тази терапия не виждам.Смятам,че трябва лекар-психиатър.Помогнете!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *